напèрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от наперя. 2. Като прил. ‒ а) Който е изправен с бодър вид. Ето тук една кочия, впрегната с две наперена кончета. Влайков. Из дворовете квичаха прасета, кукуригаха петли, врякаха възторжено наперени, сити кокошки. Г. Караславов. б) Който е с подчертано самочувствие; важен. Единият от тях беше старшия и това веднага се хвърли в ечите на всички не само по облеклото и погоните му, но и по напереното му, горделиво държание. Г. Караславов.
|