напèт, -а, -о, прил. Който е с хубава, спретната външност; строен, гиздав. Една е у майка на братя седмина / Петкана девойка напета. П. П. Славейков. Един сръндак, с пролетни, мъхната рога, идваше на извора ‒ строен и напет като хубав юноша. Ем. Станев. Напета походка.
|