напèчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от напека. 2. Като прил. ‒ който е силно нагорещен, нагрят. Сладък мирис изпускаха напечените от слънцето класове, натежали от зърно. А. Гуляшки. Еньо тръгна през къра. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Елин Пелин.
|