напѝвам, -аш, несв.; напѝя, -ѝеш, мин. св. напѝх, прич. мин. страд. напѝт, св., прех. Пия малко от пълен съд. Дори през тия няколко дни той беше успял да извърши една пакост: докато го видят, напил беше една сутрин ведрото с млякото. Йовков. Да напием чашите. □ Напивам вода (нар.) ‒ обичай, при който ерген отпива вода от менците на харесвана от него мома, когато тя се връща от чешмата или извора. И на извора студени, / с менци кат отива, / тя го види, че я чака / вода ѝ да напива. Вазов.
|