напѝвам се, -аш се, несв.; напѝя се, -ѝеш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Пия, докато утоля жаждата си, до насита. Снощи си, мале, поминах / под село покрай Росица, / конче ми да се напие / оная хладна водица. К. Христов. Ще се напиеш с прясно мляко, ще заспиш, а вълкът ще доде и ще ти издави овцете. Йовков. Пък една сладка вода излезе, бистра и студена, да ѝ се не напиеш. Чудомир. 2. Ставам пиян, като пия алкохолно питие. Погуби се тоя човек! На нищо не мяза вече. Пие, напива се, работа напуснал. Р. Стоянов. Иконописецът се разкайваше най-искрено,... вричаше се, че вече няма да пие и ще работи, а на другия ден се напиваше. Йовков. 3. Само 3 л. Попивам много вода, просмуквам се от влага. Дървото се напило с вода.
|