напѝпвам, -аш, несв.; напѝпам, -аш, св., прех. 1. С пипане намирам; набарвам. Янко... запретна ръкав и бръкна в хралупата. Той напипа нещо меко и студено. Ръката му се отдръпна. Ем. Станев. И без да вдига очи от цифрите, напипа с ръка молива по бюрото. Д. Добревски. 2. Разг. Откривам, намирам нещо, което не може лесно да се намери; набарвам. Под листо диреха Огнянов и най-после ‒ трябваше да го напипат. Вазов.
|