наплàквам се, -аш се, несв.; наплàча се, -еш се, мин. св. изплàках се, св., непрех. Плача много, докато ми се плаче. Или пък иде у майка си, поизприкаже ѝ болките и мъките си и там, пред нея, се наплаче хубаво. Влайков. Би им олекнало (на осъдените на смърт) да можеха да се наплачат с глас. Величков.
|