наплю̀вам, -аш, несв.; наплю̀я, -ю̀еш, мин. св. наплю̀х, прич. мин. страд. наплю̀т, св., прех. 1. Плюя върху някого или нещо. 2. За муха ‒ снасям яйца върху нещо или изцапвам, замърсявам нещо. Краката му бяха станали мазолести,... а на мястото, гдето бе откъсната опашката му, стоеше жива и незараснала рана, наплюта от мухите. Елин Пелин. наплювам се, наплюя се страд.
|