наподобя̀вам, -аш, несв.; наподобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Подобен съм на някого, на нещо; приличам. Чертите на лицето ѝ наподобяваха неговите. Дим. Димов. Тия звукове, които произнасяше, наподобяваха виенето на куче. Елин Пелин. || Старая се да подражавам на някого, на нещо. Илия напипа на земята камък и трикратко почука по грапавата кора на дъба, като наподобяваше кълвач. Хар. Русев. Засвири с уста, помъчи се да наподоби кавал. К. Петканов. наподобявам се, наподобя се страд.
|