напоѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който напоява земята. Тих пролетен дъжд оплете равнината чак до хоризонта с тънки, напоителни струи. А. Гуляшки. Напоителен дъжд. 2. Който служи за напояване на земята. Напоителна канали. Напоителна система. Напоителни помпи.
|