напокòн нареч. Диал. После, най после, накрай. Нека най-напред ди се научи на занаят, па напокон може всякаква работа да захване. Влайков. И с песни, със смехове, с шеметен крясък / понесоха те напокон / из бездни със златен помътени пясък / русалка, и конник, и кон. К. Христов.
|