напоя̀вам, -аш, несв.; напоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам някому да пие до насита; напойвам. Най-после... той им даваше плоската, напояваше ги с ракия и ги пущаше да си вървят. Д. Немиров. Чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят. Ал. Константинов. Що не напои овцете, що им не турна шумица? Ще изпукат, ‒ викна тя след него, ала Byте вече бе излязъл. Елин Пелин. 2. Заливам изобилно с вода ливади, градини и др.; наваждам. Жените бързат да напоят градините. || За дъжд, река и др. ‒ намокрям, обливам изобилно земята. Това беше може би от хубавата пролет тая година ‒ пече-пече слънце, па плисне благодатен дъжд, умие небето, напои земята. Дим. Талев. напоявам се, напоя се страд.
|