напоя̀вам се, -аш се, несв.; напоя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. За почва, въздух и др. ‒ попивам много, насищам се изобилно с вода, пари, миризма и др. Поразхлади се, въздухът се напои с дъх на билки. Йовков. Чувства се, че зима иде, че сняг и ледове ще обковат вред, та земята ще си отпочине, ще се напои, ще набъбне, за да бликне из нея по-буен живот. А. Страшимиров.
|