напрàва ж. 1. Построяване, направяне. Младен замина за София и накупи от там пирони, куки, скоби и всичко, каквото можеше да потрябва за направата на училището. Влайков. Но обадиха му един ден, че се захваща направата на железниците из устието. Вазов. 2. Изработка, изделие. Тая са загорски коли ‒ тамошна направа. Елин Пелин. Тази табакера дали е от кавказко сребро?... ‒ Не е, виенска направа е. Ал. Константинов.
|