напрàвям, -яш, несв.; напрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо докрай, свършвам да правя. Ние вървим по пътя, който е направила компанията на железницата. Вазов. С такива дървени пречки... беше направена самата врата на тъмницата. Величков. Направило кале (дете Дукатинче) се от глави, / направило калдъръм от трупи. Нар. пес. 2. Извършвам, сторвам. И такъв е един, че каквото каже, направя го. Йовков. Аз чувствах, че трябваше да направя нещо за тая клетница и не направих. Вазов. Всичко ще направя, ама ще ти помогна. Елин Пелин. 3. Накарвам, принуждавам, заставям. Едно изръмжаване, последвано от сърдит лай, го направи да отскочи. Вазов. Аз ще направя всичкият свят да склони с покорност глава пред Асена. В. Друмев. Той даже смънка, че, ако се даде втори път представление, то той желае да земе ролята на хайдутин Желя, нещо, което направи Македонски да се намръщи. Вазов. 4. Правя някого да стане някакъв; привеждам в някакво състояние, положение. Имам две деца, госпожице, които също ще направя земеделци. Вазов. Аз бих дала живота си и бих те направила най-честит на света. В. Друмев. 5. За време, възраст ‒ навършвам, изпълням. По-голямото ми момче скоро ще направи тринайсет (години). Вежинов. Три дни ще направя ‒ не ми се губят. К. Петканов. 6. В съчет. с някои съществителни ‒ изразява действие със значение на съответното съществително. Детето е по-добре ‒ каза тя. ‒ Госпожата намери лекарства и му направи инжекция. Дим. Димов. Направи си труд да дойдеш. Направя опит. Направя забележка. Направя разходка. Направя доклад. Направя поклон. 7. В съчет. с предлога на ‒ превръщам в, на. Глухонемият задигна от църквата един стар свещник, пълен с пясък, и го направи на мангал. Г. Караславов. Проклето мрачно здание! На прах, на прах ще те направим ние! Смирненски. направям се, направя се възвр., страд. и взаим. Ние се гледахме като вълци, готови да се направим на късове. Йовков.
|