напрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е без полза, без резултат. Той (Костов) не вярваше вече в нищо и почувства гняв от напразното идване в Солун. Дим. Димов. Тя правеше напразни усилия да изтръгне ръцете си, ала не можеше. Г. Райчев. 2. Който е без причина; неоснователен, излишен. Напразен страх. Напразно безпокойство.
\n
|