напрàшвам, -аш, несв.; напрàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опрашвам много; изпрашвам. Вятърът хвърли плява в очите му (на Христо) и го напраша. К. Петканов. Па като си умият на кладенеца краката, да ги не напрашат, стъпват по мащериката. Влайков. напрашвам се, напраша се страд.
|