напрèд нареч. 1. По посока на предната, лицевата страна. Противоп. назад. Навеждам се напред. Локомотивът се движи, напред и назад. 2. Пред някого или пред нещо. Ваша милост вървете напред, аз подире ви, ‒ каза вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов. || Към началото, към предната част на нещо. Не обичам да сядам толкова напред. 3. За изразяване на заповед, подкана, призив за движение в посока към предната страна. Напред! И все напред! Към подвизи и слава. П. П. Славейков. Напред, хо-дом марш! 4. Само степенувано ‒ най-първо, по-рано, преди това. Ще ти разкажа... Ама нека по-напред да седнем и да се почерпим. Йовков. Хвана най-напред мене и ме върза ей на тоя дирек. Йовков. По-напред избирай думата, тогаз я казвай. Погов. || Преди, по-рано, едно време. Ала гласът ѝ сякаш не е нейният; не е така ясен и звънлив, какъвто беше по-напред. Влайков. □ За напред ‒ от сега нататък. Крачка напред (книж.) ‒ успех, прогрес. Най-напред ‒ преди всичко. Какво семейство ще бъдем ние,... че най-напред ние за хляб пари няма да имаме. Йовков. Напред-назад (разг.) ‒ от единия до другия край на някакво пространство и обратно; насам-нататък.
|