напрèдвам, -аш, несв.; напрèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Вървя, движа се напред. Вее силен снежен вятър, ние бавно напредваме по широката улица. Н. Фурнаджиев. Те в сгъстен строй напредваха към Пирот. Вазов. Но конете на повечето селски каруци са слабички и дребни и с мъка напредват. Йовков. Те (облаците) идеха бързи и талазливи...; те напредваха застрашително към нас. Вазов. 2. Прен. Преуспявам в някаква работа, в нещо; отбелязвам напредък. Започна (Ванко) училището и бърже напредваше там. Кр. Велков. Той (майсторът) виждаше как всеки ден Ян Бибиян напредваше, радваше се от сърце и се отнасяше с него не като с чирак, а като с другар. Елин Пелин. Някой икономист беше изрекъл афоризма, че там, дето лесовете отстъпват, цивилизацията напредва. Вазов. 3. Прен. Само 3 л. Развивам се, протичам. Нощта напредваше и заедно с нея вятърът вееше по-зловещо и бученето на манастирската река ‒ Тунджа ‒ ставаше по-грозно. Вазов. Болестта напредва. Строежът на училището напредва. □ Времето напредва ‒ минава доста време, става късно.
\n
|