напрежèние, мн. -я, ср. 1. Напрегната, усилена дейност. И от този ден, до осми септември, няма почивка, няма сън за никого. Това е лудо надпреварване, това е бясно напрежение. Г. Караславов. В бавния и тежък ход на тия благородни помощници и другари на селянина (воловете)... имаше усърдие и доброволно напрежение. Елин Пелин. Тракторът се тресеше от напрежение, но не се задъхваше, биеше като добре тренирано сърце. А. Гуляшки. 2. Напрегнато състояние. В минутите на нервно напрежение всяка хипноза... засяга и завладява душите. Йовков. Лежах, мислех ‒ заболя ме главата от напрежение, виеше ми се свят. Г. Райчев. 3. Техн. Сила на електрическия ток; волтаж. Високо напрежение.
|