нàпреки нареч. 1. По ширина; напряко. Наистина един човек лежеше на очи напреки на пътя ‒ краката му ринеха праха, а главата му бе свряна в сухи листа и ракитак. Ст. Загорчинов. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски. Ал. Константинов. 2. За път, разстояние ‒ без заобикаляне, направо; пряко. Те бяха още на половин час разстояние от Челопек, ако напреки се идеше. Вазов.
|