нàпречен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е перпендикулярен на дългата страна. Противоп. надлъжен. Напречен разрез. Напречно сечение. 2. Който е поставен или минава напреки на друго нещо. Децата от двата враждебни лагера се пръснаха ветрилообразно и изчезнаха в напречните улици. Г. Караславов.
|