напря̀гам, -аш, несв.; напрèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напрèгнат, св., прех. 1. Докарвам нещо до последна възможност. Тичаха деца, момчета с китки, каквито бяха намерили, жени носеха хляб, старците напрягаха слабите си сили, за да не останат назад. Йовков. Конете едва теглеха товара ‒ затъваха в омекналия сняг, пръхтяха, напрягаха вратове. А. Гуляшки. 2. Правя усилие, за да повиша дейността, проявата на нещо. Тя напрягаше слух и искаше да улови всяка дума. Елин Пелин. Непразно напрягахме взор да погледнем по-надолу до дъното. Вазов. Дълго напрягам мисълта си в учудване, докато се сетя, че се зазорява. Л. Стоянов.
|