напỳкан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от напукам. 2. Като прил. ‒ който е с пукнатини, по който има пукнатини. Ръцете бяха груби, напукани и хванали слин. Йовков. Напукана земя. Напукана кора.