|
напỳскам1, -аш, и напỳщам, -аш, несв.; напỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напỳснат, св., прех. 1. Излизам от някъде, отдалечавам се от някъде, обикновено за дълго или за винаги; отивам си. Понеже напускаме морето, може би за всегда, аз желая да послушам шума му отблизо. Вазов. След един час ние напускаме хотела. Самолетът напусна летището в 8 часа. 2. Оставям някого, прекратявам връзките или съвместния си живот с някого. И ти ли ще ме напуснеш някога като него? ‒ запита ме еднъж тате в порива на своята мъка. Ст. Чилингиров. Аз ще се разведа, ще напусна Гина, никога не съм я обичал. Г. Райчев. 3. Оставям, изоставям някаква работа или длъжност. Научил Михаил обущарството и работил до Освобождението. После напускал тоя занаят. Вазов. Войниците ще напуснат фронта и всеки ще се прибере при своите да гледа работата. К. Петканов. Напуснал политиката. 4. Прен. Обикн. 3 л. Излизам от някакво душевно състояние, в което съм, освобождавам се от някакво настроение. На улиците, от гарата до хотела, не ни напуска мрачното настроение, което получаваме от първите картини на разрушения голям град. Н. Фурнаджиев. Стефан го погледна с изненада. Стори му се, че евреинът напускаше обикновената си резервираност и се готвеше да разкрие картите си. Дим Димов. || Само 3 л. Престава да ми служи, изоставя ме сила, храброст, дързост и др. Най-после силите го напуснаха, той се наведе над масичката,... па заплака като дете. Ст. Загорчинов. Куражът ми ме напуска. □ Напускам света (този свят) ‒ умирам.
напỳскам2, -аш, и напỳщам, -аш, св., прех. Пускам някъде нещо в голям брой, в голямо количество или всички. Като събра в една кошница всичките стъкла, чаши и чинийки, напуща ги внимателно да се накиснат в чебура. Чудомир. Напускахме конете из ливадата.
|