напъ̀вам, -аш, несв.; напъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. 1. Правя усилие да премахна пречка, препятствие; напирам. Ония сили, които са се събирали и спали векове, не са била харчени в никаква акция, напъват и търсят своя простор. П. П. Славейков. Кънчу в гърдите захвана да кипи и да се подига страшни злоба, която напъваше да излезе на вън. Влайков. 2. Разг. Напрягам. Рогов напъваше цялото си внимание да подбира красиви фрази, които случайно беше запомнил от тостовете. Хар. Русев. Но колкото и да си напъваше мисълта, за нищо не можа да се досети. Ст. Загорчинов. Напъвам сили. напъвам се, напъна се страд.
|