напъ̀лвам, -аш, несв.; напъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пълня догоре, съвсем; изпълвам. Една жълтичка като разменеше, получаваше от златарите толкова пари, че напълваше каручката със стока и оставаха за почерпка в Бреговишкото ханче. А. Каралийчев. Разшетал се Доко, впрегнал, напълнил чувала със сено, закачил брадвата и повел колата. Чудомир. Дим и рибена миризма напълниха цялата кухня. Ал. Константинов. Напълвам чашата с вода. || Прен. Изпълвам определено пространство. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Влайков. Силни сребристи, звънливи ноти се разнесоха из въздуха,... напълниха двора и чардаците и килиите. Вазов. 2. Рядко. За години ‒ навършвам, изкарвам, изпълвам. Той скоро ще напълни двадесет години. напълвам се, напълня се страд. От болка ли или от срам, очите ми се напълват със сълзи. Влайков. Автобусът се напълни с пътници. □ Напълвам главата някому (разг., груб.) ‒ успявам да вразумя някого, да го убедя в нещо. Напълни ми очите (разг.) ‒ поправи ми се, хареса ми, допадна ми много.
|