напъ̀твам, -аш, несв.; напъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Насочвам някого накъде да върви. Попитах за кърпач тъдява. Напътиха ме недалек, към едно дюкянче край пътя. Вазов. 2. Прен. Давам съвети, наставления; напътствам. Когато кака седнеше да работи над своите даровнишки ризи, с каква грижливост и с какво умение мама ще я напътва кое как да захване и де с какъв ръб да съединява платовете. Влайков. Той беше се врекъл на старите, че ще се грижи докрай за Дико, който за всичко имаше нужда от една близка ръка, да го води и напътва. Г. Райчев. Цял месец преди избора редовно събираше (Игнат) другарите си, напътваше ги, учеше ги. Г. Караславов. напътвам се, напътя се страд.
\n
|