нарàвно нареч. 1. На една линия, височина или дълбочина; наред, редом. Пътят пълзи и лъкатуши вече все по десния бряг неин (на реката); той ту върви наравно с нея,... ту се отбива и се възкачва доста високо по урвата. Вазов. Изостреният гръб на билото... беше издигнат в самото небе, наравно с белите облаци. Йовков. 2. Еднакво с някого или с нещо, на равни начала; наред. През партизанското движение те (жените) издържаха на тежките походи наравно с най-калените мъже. Г. Караславов.
|