нарàждам, -аш, несв.; народя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Раждам много деца последователно едно след друго. Аз изжених твоите братя, за да ме гледат жените им на стари години; а тие ми нараждаха един билюк деца. Каравелов. Вземи жена хубавица / или грозна със имот, / народи рояк дечица / и с сюрмашки ги храни пот. Ботев. 2. За овощни дръвчета ‒ давам изобилен плод. Тази година овошките народиха много плод.
|