нарàмвам, -аш, несв.; нарàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Слагам, натоварвам нещо на рамото си, за да го нося. Пристигна бай Ганьо от Виена в Прага. Слиза на станцията, нарамва си дисагите и излиза на улицата. Ал. Константинов. Нарамваме ние търнокопите и лопатите и право там... и започнахме отляво до върбата да копаем. Д. Немиров. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врагът си безверни. Ботев. нарамвам се, нарамя се страд.
|