наранèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от нараня. 2. Като прил. ‒ а) Който е получил рана; ранен. Ловец към орлово гнездо помери, / ... / и гръмна. Плеснаха криле широки / и наранен орел в небо се скри. К. Христов. б) Прен. Оскърбен, тежко обиден. Покрусена, / с наранено сърце, тя едвам сдържа готовите да рукнат сълзи. Влайков. Наранено честолюбие. Наранена гордост.
|