нараня̀вам, -аш, несв.; нараня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нанасям, причинявам на някого рана; ранявам. Като го гонел караулът снощи, той гръмнал с пищов и наранил заптието. Вазов. 2. Прен. Оскърбявам, обиждам силно. Всички се смееха и това още повече нараняваше честолюбието на Гороломова. Йовков. наранявам се, нараня се страд.
|