наргилè, мн. -та, ср. (тур.). Ориенталски уред за пушене, при който димът минава през тръба с вода, за да се охлади и прочисти. На един украсен със седефени шарки стол стоеше пъстро фарфорово наргиле, с увит около него, като червена змия, маркуч. Вазов.
|