нарèд нареч. 1. Един след друг или едно след друго в определен ред; наред, подред. Развеселени сватбари ‒ селяни и селянки ‒ приказват, като пият наред из бъклица, която един другиму си подават. Вазов. Владиков ги изгледа всичките наред, да види не иска ли някой думата. Вазов. Месеци наред не беше капнало капка дъжд. Йовков. Става воевода на чета, която години наред задава страх и трепет на враговете. П. П. Славейков. 2. Един до друг, на една редица; редом. Той отиде при орача и тръгна наред с него. Влайков. До тях дружина жени. насядали наред, плетат или шият. Вазов. В стария град... влезе Момчил. Наред с него яздеше Игрил. Ст. Загорчинов. || Наедно, заедно, наравно. На обед невястата сложила трапезата и седнала наред с другите. Ран Босилек. И на нивата сега ‒ иска да работи, налита и тя да копае наред с другите. Влайков. Мехмед Синап е национален герой, възпят в народните песни наред с другите юнаци, борили се за благото на народа и бранили го от насилията на паши и бейове. Л. Стоянов. 3. Прен. Добре, както трябва. Като бяха по малки...,, много по-добре се живееше и много по-наред ни вървеше работата, по както си аз исках и желаех. Влайков. Всичко е наред.
|