|
нарèдба1 ж. 1. Юрид. Общ административен акт, издаден от орган на властта, с който се предписва изпълнението на ред задължения от страна на гражданите или на подчинени служители. Силен е той с това, че познава всичките тънкости на законите и наредбите. Влайков. Изпълнявам наредбите. Издавам наредба. Официални наредба. 2. Установен ред, правила за действане, постъпване; правилник. Занаятът ни е свят занаят. Резбарите и зографите трябва да са пример на другите еснафи. А какъв пример ще дадем на калфите си, като не изпълняваме своите наредби? Р. Стоянов. Противопожарна наредба.
нарèдба2 ж. Диал. Къщна обстановка; уредба. На другия ден Нешо влезе вече в своята си къща. Тая нова наредба толкова го радваше, щото той се не знаеше де е от драгост. Влайков. Всяка къща и наредба. Погов.
|