наредèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от наредя. 2. Като прил. ‒ подреден, уреден. Нас, неколцина случайни туристи, ни поместиха в най-хубавата и най-наредената стая. Ал. Константинов. Наредена къща.