|
нарèждам1, -аш, несв.; наредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям в някакъв ред, редица. Горският изсипа на тревата цяла купчина захар и почна да нарежда бучките около нея. Елин Пелин. Наредиха ни по двама и между два реда заптиета а солдати подкараха ни към чаршията. Величков. 2. Слагам всяко нещо на мястото му; редя. Отначало... идваше леля им и една стара жена съседка да почистват и нареждат къщата. Г. Райчев. Тя не ще да седне пред портата, както сядат други жени от махалата,... ами ще вземе нещо да треби из двора или да нарежда в къщи. Влайков. || За стая, трапеза, легло, куфар и под. ‒ приготвям, подреждам. Гостите минаха в голямата стая, дето Донка беше наредила софрата. Г. Караславов. Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя както аз си зная. Йовков. Ния нареди своята малка стая по свой вкус. Дим. Талев. Утре заминавам, трябва да си наредя куфара. 3. Разг. Уреждам някаква работа; нагласявам. Ти не се грижи, аз ще наредя тая работа ‒ отвърна успокоително Колчо. Влайков. || Настанявам някого, осигурявам го с нещо. Две момчета и една щерка имаше Юрталана ‒ ще ги нареди като писани яйца. Разправяха ‒ на зетя си направил и къща, и дюкян, и пари му дали колкото трябвало. Г. Караславов. Та и за друго дойдох, господин Стремски: извадиха ме днес от службата, на която вие ме наредихте. Вазов. 4. Разг. Причинявам неприятност; злепоставям. О, нека почакат! Аз така ще ги наредя, че ще има да ме помнят. Г. Караславов. Хубаво си ме наредил. 5. Прен. За песен, жалба ‒ изговарям бавно и напевно. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Ботев. Ший грижовно хубавица / и любовно / през прозореца поглежда, / па си шепне и нарежда: „Волен, хубав, мой соколе, /... огън поглед тук не впивай“. Яворов. Понякога тя се затваряше в стаята си, лежеше безпомощна, смазана, плачеше и нареждаше с неизразима горчивина: ‒ Боже милостиви,... защо ме не прибереш! Елин Пелин. нареждам се, наредя се страд. □ Ще я наредим (разг.) ‒ ще уредим, ще оправим някакъв забъркан, труден за разрешение въпрос. „Добре, бе джанъм, няма да се караме ‒... ще я наредим!“ Смирненски.
нарèждам2, -аш, несв.; наредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Давам заповед, нареждане да се направи, изпълни нещо. Друг големец, инспектор, беше наредил по едно време да се спре за една година сечта на гората. Кр. Велков. По служебна линия ти си мой подчинен и ще изпълняваш каквото аз нареждам. А. Гуляшки.
|