нарèждам се, -аш се, несв.; наредя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Заставам, заемам място в някакъв ред, редица. Това село... беше обкръжено със шаримпол и по бойниците му се нареждаха въоръжени мъже. Йовков. Войниците се наредиха един след друг по тясната и стръмна планинска пътека. К. Петканов. Наредихме се на опашка. 2. Уреждам домакинството си, дома си; обзавеждам се. Тази е новата му (на Големанов) къща. Ти тук не си идвал. Виж, как се е наредил. Цял палат. Ст. Костов. 3. Разг. Създавам си, осигурявам си добри условия за нещо; избягвам неудобства, неприятности. Момъкът недоумяваше: ето комунистите бяха взели властта, а той, кръглият пролетарий, все не можеше да се нареди. Живееше кучешки. А. Гуляшки. Ти, даскале, как не си се наредил нейде на по-безопасно. Л. Стоянов.
|