нарèждане1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нареждам1 и от нареждам се. Мария бе заповядала на слугинята да приготви хубава вечеря и дори сама взе участие в нареждането на масата. Дим. Димов.
нарèждане2, мн. -ия, ср. Заповед, разпореждане. Той се отправи тичешком към околийското управление, за да получи нови нареждания. Дим. Димов. Кръчмите в Борово да бъдат затворени до второ нареждане. Кр. Велков.
|