|
нарèчие1, мн. -я, ср. Грам. Неизменяема част на речта, която означава признак на действие (състояние), на качество и по-рядко на предмет. Наречие за време. Наречие за място.
нарèчие2, мн. -я, св. Група от териториални говори с общи черти; диалект. Той говори на източнобългарско наречие.
|