нарèчница ж. Диал. Обикн. мн. нарèчници ‒ митични женски същества, които, според народните вярвания, определят съдбата на новороденото дете; орисници. В полунощи, време тайно, / над люлка на рожба драга / спре се наречница блага, / ... / Час се спре и час нарече: / на честит си ден родено, / за дни още по-честити. П. П. Славейков.
|