нарѝчам се, -аш се, несв.; нарекà се, наречèш се, мин. св. нарèкох се, прич. мин. св. деят. нарèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. 1. Нося име; назовавам се, именувам се. Най-голямото ѝ детенце беше момиче и наричаше се Пенка. Каравелов. На запад от ливадата... се издига един висок,... изяден от времето бряг, който, поради белината на пръстта са, се нарича „Бели яр“. Вазов. 2. Диал. Измислям някакъв предлог, за да отида някъде, да направя нещо. Тя... взе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна при Колчо ‒ нарече се, че му носи обущата да ги поправи. Влайков. Баба Вачовица..., като чу плача из село и като видя момичетата, че ги кара кехаята в сарая, нарече се, че ѝ трябва чукано кафе..., и отиде пред момичетата в сарая. Цани Гинчев.
|