нарòд м. 1. Жителите на една държава, страна. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик. Яворов. 2. Нация, националност. От днеска нататък българският род / история има и става народ. Вазов. 3. Основната маса от населението. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой те в таз робска люлка люлее? /... Мълчи народа!... / Намръщен само с глава той сочи / на сган избрана. Ботев. 4. Само ед. Събир. Много хора, събрани заедно; множество, навалица. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк... От де се взе тоя народ, това чудо! Елин Пелин. Слязоха и в Гушанци партизани... Селото се стече и ги обсипа с цветя. Те не можеха да се движат, така бяха обградени от народ. Ст. Ц. Даскалов. 5. Само ед. Събир. Разг. Хора. Лукави станахте вие, селяците... ‒ Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. Елин Пелин. „Нов народ се навъди“ ‒ помисли си старият и го погледна миловидно. Г. Караславов.
|