нарòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който принадлежи на народ, който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народното дело беше обща тайна. Дим. Талев. Крещим, но щом изтрезнеем, / забравяме думи, клетви, / и немеем и се смеем / пред народни свети жертви! Ботев. || Който е предназначен за народа. Народен парк „Витоша“. 2. Който е свързан с бита, обичаите на народа. Народна песен. Народни хора. Народни думи. Народна носия. Народна медицина. 3. Разг. Общодостъпен по цена; евтин. Народни цени. 4. Съставна част от наименованията на различни учреждения, напр. Българска народна банка, Народен театър. □ Народен артист (остар.) ‒ най-висше почетно звание, което се дава на някои артисти и др. хора на изкуството. Народен представител ‒ депутат в Народното събрание. Народен учител, народна учителка (остар.) ‒ Висше почетно звание на учител (учителка). Народен човек (разг.) ‒ Добър, отзивчив човек, който не се гордее и не страни от обикновените хора. Народна демокрация (истор.) ‒ една от формите на диктатура, установена в някои страни на Средна и Югоизточна Европа и на Азия след Втората световна война.
|