нарòчно нареч. С определено намерение, съзнателно, умишлено. Само от време на време аз ‒ понякога неволно, а понякога нарочно ‒ запитвах за нещо и нарушавах мълчанието. Ст. Чилингиров. Последните думи дядо Костадин изрече нарочно високо ‒ да ги чуят всички. К. Петканов. Лазар нарочно се намръщи, за да скрие усмивката си. А. Гуляшки. || Разг. Специално. Къньо дотърча и сложи на масата отпреде му шишенце ракия, нарочно изстудена за него. Йовков.
|