нарушàвам, -аш, несв.; нарушà, -ѝш, мин. се. -ѝх, св., прех. 1. За ред, закон, клетва и др. ‒ не спазвам, престъпвам. Моите обвинители говорят, че аз... пръв наруших клетвата, дадена на императора Андроника при смъртния му час. Ст. Загорчинов. Той заповядал да прикачат на копие съюзния договор, над който и двамата се били клели, че няма да го нарушат. Вазов. 2. За тишина, покой и др. ‒ смущавам, прекъсвам. Настъпи напрегнато мълчание, което никой не се решаваше да наруши. Йовков. Глухият шум на реката плавно се разливаше из тъмнината, без да нарушава пълното безмълвие на гората. Вазов. □ Нарушавам границата, територията, въздушното пространство (на някоя държава) (юрид.) ‒ преминавам чужда граница, навлизам в чужда територия или извършвам действия, които не отговарят на законите на международното право за държавната граница. нарушавам се, наруша се страд.
|