наря̀д м. (рус.). 1. Остар. Определено количество земеделски произведения и животински продукти, които производителят задължително предава на държавата срещу заплащане. Изпълних наряда са за мляко, месо и грозде. 2. Остар. Определено количество стоки, които се разпределят по специален режим. Магазините получиха голям наряд от вълнени платове. 3. Воен. Служебно задължение по специално назначение и ред. Минава колоната на свободните от наряд офицери. || Група, която изпълнява такова задължение. Фелдфебелът е строил ротата и назначава всекидневния наряд. Йовков.
|