наря̀дко нареч. 1. На големи разстояния по място; тук-там. Противоп. нагъсто. Сега столицата нощно време е мрачна, само тук там, съвсем нарядко, мига по някой полусляп фенер. Ал. Константинов. Иглестите листа на обикновения бор са свързани два по два и са разположени нарядко. 2. На големи периоди от време. Противоп. често. Но лошото настроение у него идеше нарядко, като внезапен припадък, и бързо преминаваше. Йовков. Нарядко тя дохождаше на себе / и все... за рожбата си пита. П. П. Славейков.
|