наря̀звам, -аш, несв.; нарèжа, -еш, мин. св. наря̀зах, св., прех. 1. Свършвам да режа, режа до край. Нарежете малко луканчица, ала знаеш, да я нарежете тъничко. Каравелов. Нарежи хляба. 2. Прен. Разг. Скарвам се остро. Идеше му да ги нареже както си знае, да им каже право в очите, че са само едни лицемери и празни дребни буржоа. Г. Караславов. Най-напред ще ги нарежа хубаво, че после ще ги поуча кротко. Йовков. нарязвам се, нарежа се страд.
|